20 mar 2011, 16:33

Омайница

  Poesía » Otra
1.5K 0 1

Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,

 розов пламък запали в короните на бадемите.

Топли дъждове долетяха да ù се радват,

затръбиха фанфарно любовни поеми...

 

Вън дечица търкалят смехове по асфалта,

белоснежните сливи ги гледат учудено.

Със коси от копнеж, на морето в кобалта

къпе се пролетта изумрудена.

 

Отново старото небе следи под вежда

 как слънцето в обятията си я целува,

а  тя, изпълнила земята със надежда,

 в просторите пленително танцува.

 

Стан кърши, дроздов глас извива,

сърцата зимни размразява

и сетивата стават живи,

по-истински и изтъняват...

 

Във въздишката на поета

през нощите лилави се прокрадва,

сече издънките на самотата му

с вълшебната си брадва.

 

Искри във радостни наздравици

и влюбена във всички -

в човек, в  животно, даже в камък,

в невзрачните тревички.

 

Тя е тая, която ме заплени

измежду всички сезони.

Опиянена я вдишвам и тичам,

бързам да я догоня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...