20.03.2011 г., 16:33

Омайница

1.5K 0 1

Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,

 розов пламък запали в короните на бадемите.

Топли дъждове долетяха да ù се радват,

затръбиха фанфарно любовни поеми...

 

Вън дечица търкалят смехове по асфалта,

белоснежните сливи ги гледат учудено.

Със коси от копнеж, на морето в кобалта

къпе се пролетта изумрудена.

 

Отново старото небе следи под вежда

 как слънцето в обятията си я целува,

а  тя, изпълнила земята със надежда,

 в просторите пленително танцува.

 

Стан кърши, дроздов глас извива,

сърцата зимни размразява

и сетивата стават живи,

по-истински и изтъняват...

 

Във въздишката на поета

през нощите лилави се прокрадва,

сече издънките на самотата му

с вълшебната си брадва.

 

Искри във радостни наздравици

и влюбена във всички -

в човек, в  животно, даже в камък,

в невзрачните тревички.

 

Тя е тая, която ме заплени

измежду всички сезони.

Опиянена я вдишвам и тичам,

бързам да я догоня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...