Ти си сблъсъкът
на ветровете,
ти си примката
на бесовете.
Ти си оман бял
под дъга,
ти си моята
скрита тъга.
Силно ме брули
пепелта посивяла,
тя знаеше, че
съм те видяла.
След славея своеволен
дълго плаках,
ти си този,
който чаках.
© Боряна Todos los derechos reservados