Jan 10, 2013, 5:27 PM

Оман бял

  Poetry » Love
1.2K 0 3

            Ти си сблъсъкът 

                    на ветровете,

           ти си примката 

                    на бесовете.

            Ти си оман бял

                    под дъга,

           ти си моята

                    скрита тъга.

           Силно ме брули

                    пепелта посивяла,

           тя знаеше, че 

                    съм те видяла.

           След славея своеволен

                    дълго плаках,

           ти си този, 

                    който чаках.

                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...