Оман бял
Ти си сблъсъкът
на ветровете,
ти си примката
на бесовете.
Ти си оман бял
под дъга,
ти си моята
скрита тъга.
Силно ме брули
пепелта посивяла,
тя знаеше, че
съм те видяла.
След славея своеволен
дълго плаках,
ти си този,
който чаках.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
Успех :*