Омраза
Омразата си своя ми предаде,
разби ми цялата вселена на парчета,
не знам защо ти беше тази суета
да ме убиеш виртуално, ти пък да останеш клета.
Омразата си пръскай я на друг,
от нея нямам нужда, нито пък от теб,
търси си някъде добър съпруг,
мен отвращаваш ме...
Омразата ще ме направи непреклонен,
за прошка даже и не смей да си мечтаеш,
обичах те, а ти си си играла с мен наивен,
разряза е на хиляди парчета, тъй да знаеш.
Омразата ти аз не ще забравя,
не смей и да ме молиш за пощада,
открих във себе си човека, който страда,
спасявай се, покрий се и не ми се вясвай никога тъдява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados
