Омраза
Омразата си своя ми предаде,
разби ми цялата вселена на парчета,
не знам защо ти беше тази суета
да ме убиеш виртуално, ти пък да останеш клета.
Омразата си пръскай я на друг,
от нея нямам нужда, нито пък от теб,
търси си някъде добър съпруг,
мен отвращаваш ме...
Омразата ще ме направи непреклонен,
за прошка даже и не смей да си мечтаеш,
обичах те, а ти си си играла с мен наивен,
разряза е на хиляди парчета, тъй да знаеш.
Омразата ти аз не ще забравя,
не смей и да ме молиш за пощада,
открих във себе си човека, който страда,
спасявай се, покрий се и не ми се вясвай никога тъдява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени