Омраза

19.05.2017 г., 0:34 ч.

Поезия » Любовна, Свободен стих

465 0 5

Омразата си своя ми предаде,

разби ми цялата вселена на парчета,

не знам защо ти беше тази суета

да ме убиеш виртуално, ти пък да останеш клета.

Омразата си пръскай я на друг,

от нея нямам нужда, нито пък от теб,

търси си някъде добър съпруг,

мен отвращаваш ме...

Омразата ще ме направи непреклонен,

за прошка даже и не смей да си мечтаеш,

обичах те, а ти си си играла с мен наивен,

разряза е на хиляди парчета, тъй да знаеш.

Омразата ти аз не ще забравя,

не смей и да ме молиш за пощада,

открих във себе си човека, който страда,

спасявай се, покрий се и не ми се вясвай никога тъдява.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

SVETYLKA (Наташа Бонева)

2017-05-23T19:35:17+03:00

Кала това не е ли вече минало
Веси_Еси (Еси)

2017-05-19T09:56:57+03:00

Тънка е границата между любовта и омразата. Заложи на любовта, Кронос, не си струва да мразиш. Поздрави!
extreem90 (Калоян Калинов)

2017-05-19T02:12:54+03:00

Поздравления, Боби! Наистина те разбирам.... знам какво е. Все пак от любовта до омразата има само крачка... но тя губи! Продължи напред и не спирай да пишеш!
Violet_86 (Виолета)

2017-05-19T01:25:11+03:00

Само помисли, дали въпросният човек заслужава да хабиш толкова силна емоция. Била тя и отрицателна.
Поздрави и по скоро, нека да ти бъде безразлично.
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-05-19T01:02:38+03:00

Не само любовта е обект на възпяване в стихове, а и какви ли не душевни състояния, но дано омразата си остане само в стиха. Това е пагубно чувство и човека трябва да се отърсва от нея. Поздрави, Боби!