KRONOS.1 (Калоян Тодоров) KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
7 118
May 19, 2017, 12:34 AM

Омраза

670 0 5

Омразата си своя ми предаде,

разби ми цялата вселена на парчета,

не знам защо ти беше тази суета

да ме убиеш виртуално, ти пък да останеш клета.

 

Омразата си пръскай я на друг,

от нея нямам нужда, нито пък от теб,

търси си някъде добър съпруг,

мен отвращаваш ме...

 

Омразата ще ме направи непреклонен,

за прошка даже и не смей да си мечтаеш,

обичах те, а ти си си играла с мен наивен,

разряза е на хиляди парчета, тъй да знаеш.

 

Омразата ти аз не ще забравя,

не смей и да ме молиш за пощада,

открих във себе си човека, който страда,

спасявай се, покрий се и не ми се вясвай никога тъдява.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Тодоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • SVETYLKA (Наташа Бонева)
    SVETYLKA (Наташа Бонева)
    Кала това не е ли вече минало
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Тънка е границата между любовта и омразата. Заложи на любовта, Кронос, не си струва да мразиш. Поздрави!
  • extreem90 (Калоян Калинов)
    extreem90 (Калоян Калинов)
    Поздравления, Боби! Наистина те разбирам.... знам какво е. Все пак от любовта до омразата има само крачка... но тя губи! Продължи напред и не спирай да пишеш!
  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Само помисли, дали въпросният човек заслужава да хабиш толкова силна емоция. Била тя и отрицателна.
    Поздрави и по скоро, нека да ти бъде безразлично.
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Не само любовта е обект на възпяване в стихове, а и какви ли не душевни състояния, но дано омразата си остане само в стиха. Това е пагубно чувство и човека трябва да се отърсва от нея. Поздрави, Боби!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0