KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
19 мая 2017 г., 00:34

Омраза 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
464 0 5

Омразата си своя ми предаде,

разби ми цялата вселена на парчета,

не знам защо ти беше тази суета

да ме убиеш виртуално, ти пък да останеш клета.

 

Омразата си пръскай я на друг,

от нея нямам нужда, нито пък от теб,

търси си някъде добър съпруг,

мен отвращаваш ме...

 

Омразата ще ме направи непреклонен,

за прошка даже и не смей да си мечтаеш,

обичах те, а ти си си играла с мен наивен,

разряза е на хиляди парчета, тъй да знаеш.

 

Омразата ти аз не ще забравя,

не смей и да ме молиш за пощада,

открих във себе си човека, който страда,

спасявай се, покрий се и не ми се вясвай никога тъдява.

 

 

© Борислав тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кала това не е ли вече минало
  • Тънка е границата между любовта и омразата. Заложи на любовта, Кронос, не си струва да мразиш. Поздрави!
  • Поздравления, Боби! Наистина те разбирам.... знам какво е. Все пак от любовта до омразата има само крачка... но тя губи! Продължи напред и не спирай да пишеш!
  • Само помисли, дали въпросният човек заслужава да хабиш толкова силна емоция. Била тя и отрицателна.
    Поздрави и по скоро, нека да ти бъде безразлично.
  • Не само любовта е обект на възпяване в стихове, а и какви ли не душевни състояния, но дано омразата си остане само в стиха. Това е пагубно чувство и човека трябва да се отърсва от нея. Поздрави, Боби!
Предложения
: ??:??