14 dic 2008, 7:19

Омразата

  Poesía
1.2K 0 6
Омразата е в целия ни свят -
понякога съвсем необозрима.
Често тя ни връща все назад,
без дори да знаем, че я има.


Омразата за нас копае ров
и прави всяка болка повторима.
Но, не мразили, ще сетим ли любов,
която после, всъщност, да цениме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова много омраза ,
    колкото малко любов !

    Поздрави , харесваш ми !
  • Радвам се, че млад човек като теб разсъждава върху ценностите. Изобщо харесвам точно това в поезията ти.
  • Хареса ми!
  • мразя омразата...много хубав стих...
    нека е обич...нека...
  • Знам ли?! Май наистина омразата и любовта са двете страни на един и същ медал. Как да мразиш някой, ако не ти пука за него?!А ако ти пука, дали можеш да го мразиш?!
    Объркана работа

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...