14 dic 2008, 7:19

Омразата

  Poesía
1.2K 0 6
Омразата е в целия ни свят -
понякога съвсем необозрима.
Често тя ни връща все назад,
без дори да знаем, че я има.


Омразата за нас копае ров
и прави всяка болка повторима.
Но, не мразили, ще сетим ли любов,
която после, всъщност, да цениме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова много омраза ,
    колкото малко любов !

    Поздрави , харесваш ми !
  • Радвам се, че млад човек като теб разсъждава върху ценностите. Изобщо харесвам точно това в поезията ти.
  • Хареса ми!
  • мразя омразата...много хубав стих...
    нека е обич...нека...
  • Знам ли?! Май наистина омразата и любовта са двете страни на един и същ медал. Как да мразиш някой, ако не ти пука за него?!А ако ти пука, дали можеш да го мразиш?!
    Объркана работа

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....