14 дек. 2008 г., 07:19

Омразата

1.2K 0 6
Омразата е в целия ни свят -
понякога съвсем необозрима.
Често тя ни връща все назад,
без дори да знаем, че я има.


Омразата за нас копае ров
и прави всяка болка повторима.
Но, не мразили, ще сетим ли любов,
която после, всъщност, да цениме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова много омраза ,
    колкото малко любов !

    Поздрави , харесваш ми !
  • Радвам се, че млад човек като теб разсъждава върху ценностите. Изобщо харесвам точно това в поезията ти.
  • Хареса ми!
  • мразя омразата...много хубав стих...
    нека е обич...нека...
  • Знам ли?! Май наистина омразата и любовта са двете страни на един и същ медал. Как да мразиш някой, ако не ти пука за него?!А ако ти пука, дали можеш да го мразиш?!
    Объркана работа

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....