14 дек. 2008 г., 07:19

Омразата

1.2K 0 6
Омразата е в целия ни свят -
понякога съвсем необозрима.
Често тя ни връща все назад,
без дори да знаем, че я има.


Омразата за нас копае ров
и прави всяка болка повторима.
Но, не мразили, ще сетим ли любов,
която после, всъщност, да цениме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова много омраза ,
    колкото малко любов !

    Поздрави , харесваш ми !
  • Радвам се, че млад човек като теб разсъждава върху ценностите. Изобщо харесвам точно това в поезията ти.
  • Хареса ми!
  • мразя омразата...много хубав стих...
    нека е обич...нека...
  • Знам ли?! Май наистина омразата и любовта са двете страни на един и същ медал. Как да мразиш някой, ако не ти пука за него?!А ако ти пука, дали можеш да го мразиш?!
    Объркана работа

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...