14.12.2008 г., 7:19

Омразата

1.2K 0 6
Омразата е в целия ни свят -
понякога съвсем необозрима.
Често тя ни връща все назад,
без дори да знаем, че я има.


Омразата за нас копае ров
и прави всяка болка повторима.
Но, не мразили, ще сетим ли любов,
която после, всъщност, да цениме?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова много омраза ,
    колкото малко любов !

    Поздрави , харесваш ми !
  • Радвам се, че млад човек като теб разсъждава върху ценностите. Изобщо харесвам точно това в поезията ти.
  • Хареса ми!
  • мразя омразата...много хубав стих...
    нека е обич...нека...
  • Знам ли?! Май наистина омразата и любовта са двете страни на един и същ медал. Как да мразиш някой, ако не ти пука за него?!А ако ти пука, дали можеш да го мразиш?!
    Объркана работа

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...