Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
14 sept 2007, 20:20

ОМРАЗАТА...

  Poesía
971 0 25
 

Замервах те със камъни,

обвити с думи.

Замервах те със мисли

неузрели.

Раняващи дълбоко и

безшумно.

Капитулация с анекси

за отнемане...


Отвръщаше ми с непростимост -

присъдена, без право на обжалване.

Жестоко, съдбоносно и безмилостно,

като пожар в гората  срещу вятъра...


Делихме всичко, за което се досетихме.

На  мое и на твое - бивше наше...

Деца и вещи, спомени и време,

приятели, пространства и влияния...


Оголените жици ненавиждане

изгаряха каквото ги докоснеше.

Не чакаха, не молеха, не питаха

за Любовта - била ли е изобщо?


Онази - невъзможната, невероятната,

която ни завърза до умиране...

Смъртта отстъпи крачка, но омразата

отровата  си  влива бавно, сигурно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0