ОМРАЗАТА...
Замервах те със камъни,
обвити с думи.
Замервах те със мисли
неузрели.
Раняващи дълбоко и
безшумно.
Капитулация с анекси
за отнемане...
Отвръщаше ми с непростимост -
присъдена, без право на обжалване.
Жестоко, съдбоносно и безмилостно,
като пожар в гората срещу вятъра...
Делихме всичко, за което се досетихме.
На мое и на твое - бивше наше...
Деца и вещи, спомени и време,
приятели, пространства и влияния...
Оголените жици ненавиждане
изгаряха каквото ги докоснеше.
Не чакаха, не молеха, не питаха
за Любовта - била ли е изобщо?
Онази - невъзможната, невероятната,
която ни завърза до умиране...
Смъртта отстъпи крачка, но омразата
отровата си влива бавно, сигурно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
