Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Sep 14, 2007, 8:20 PM

ОМРАЗАТА...

  Poetry
962 0 25
 

Замервах те със камъни,

обвити с думи.

Замервах те със мисли

неузрели.

Раняващи дълбоко и

безшумно.

Капитулация с анекси

за отнемане...


Отвръщаше ми с непростимост -

присъдена, без право на обжалване.

Жестоко, съдбоносно и безмилостно,

като пожар в гората  срещу вятъра...


Делихме всичко, за което се досетихме.

На  мое и на твое - бивше наше...

Деца и вещи, спомени и време,

приятели, пространства и влияния...


Оголените жици ненавиждане

изгаряха каквото ги докоснеше.

Не чакаха, не молеха, не питаха

за Любовта - била ли е изобщо?


Онази - невъзможната, невероятната,

която ни завърза до умиране...

Смъртта отстъпи крачка, но омразата

отровата  си  влива бавно, сигурно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0