Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Sep 14, 2007, 8:20 PM

ОМРАЗАТА...

  Poetry
965 0 25
 

Замервах те със камъни,

обвити с думи.

Замервах те със мисли

неузрели.

Раняващи дълбоко и

безшумно.

Капитулация с анекси

за отнемане...


Отвръщаше ми с непростимост -

присъдена, без право на обжалване.

Жестоко, съдбоносно и безмилостно,

като пожар в гората  срещу вятъра...


Делихме всичко, за което се досетихме.

На  мое и на твое - бивше наше...

Деца и вещи, спомени и време,

приятели, пространства и влияния...


Оголените жици ненавиждане

изгаряха каквото ги докоснеше.

Не чакаха, не молеха, не питаха

за Любовта - била ли е изобщо?


Онази - невъзможната, невероятната,

която ни завърза до умиране...

Смъртта отстъпи крачка, но омразата

отровата  си  влива бавно, сигурно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0