14.09.2007 г., 20:20 ч.

ОМРАЗАТА... 

  Поезия
832 0 25
 

Замервах те със камъни,

обвити с думи.

Замервах те със мисли

неузрели.

Раняващи дълбоко и

безшумно.

Капитулация с анекси

за отнемане...


Отвръщаше ми с непростимост -

присъдена, без право на обжалване.

Жестоко, съдбоносно и безмилостно,

като пожар в гората  срещу вятъра...


Делихме всичко, за което се досетихме.

На  мое и на твое - бивше наше...

Деца и вещи, спомени и време,

приятели, пространства и влияния...


Оголените жици ненавиждане

изгаряха каквото ги докоснеше.

Не чакаха, не молеха, не питаха

за Любовта - била ли е изобщо?


Онази - невъзможната, невероятната,

която ни завърза до умиране...

Смъртта отстъпи крачка, но омразата

отровата  си  влива бавно, сигурно...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??