26 jul 2020, 7:55

Омразата лекува се с любов

903 3 11

 

Защо да мразим толкова е лесно

и повод даже често не ни трябва?

И чуждото нещастие е нещо,

което случва се... да ни зарадва...

 

На лъжата лесно се попада в плен,

а истината трябва да се бори,

и мракът хвърля сянка всеки ден,

и всеки слуша го... когато му говори...

 

А колко пъти масови истерии

превръщали са се във масови кланета...

Ами безброя битови истории,

които случват се и днеска под небето.

 

Интрига тънка, клюка, дума зла,

и бързо пада було пред очите,

и хората превръщат се в тълпа,

че звярът скрит е вътре в нас самите...

 

Цивилизацията е крехко, нежно цвете,

обвити в бурените на злокобни страсти,

и бързо маската ѝ пада от лицето,

и пръска се на хиляди безлични части...

 

А иначе отвън измамно светят

постиженията ни във технически аспект,

но вътре в нас безумно тлеят

корените на първичния човек...

 

     *****

 

Омразата е огън, който ни изгаря

и гаси се единствено с любов.

Пред обичта отстъпва даже звяра,

пред силата й - Божи благослов!

 

08.10.2014.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Геновева, за чудесния коментар.
  • Поздравления за това стихотворение! Омразата е опустошителна и деградираща, любовта е живот...
  • Благодаря за чудесния коментар, Довереница.
  • В градината на Бог омразата е плевел,
    а любовта е ароматен цвят.
    Но градинарят напоследък все зает е
    и в бурени е целият ни свят...
  • Много правилно казано, Стойчо!
    Ирина, в случая става въпрос за голямата, вселенска любов, защото тя е навсякъде. Любовта между мъж и жена, или родител и дете, са просто частица от нея.
    Благодаря от сърце и на двамата.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...