26.07.2020 г., 7:55

Омразата лекува се с любов

898 3 11

 

Защо да мразим толкова е лесно

и повод даже често не ни трябва?

И чуждото нещастие е нещо,

което случва се... да ни зарадва...

 

На лъжата лесно се попада в плен,

а истината трябва да се бори,

и мракът хвърля сянка всеки ден,

и всеки слуша го... когато му говори...

 

А колко пъти масови истерии

превръщали са се във масови кланета...

Ами безброя битови истории,

които случват се и днеска под небето.

 

Интрига тънка, клюка, дума зла,

и бързо пада було пред очите,

и хората превръщат се в тълпа,

че звярът скрит е вътре в нас самите...

 

Цивилизацията е крехко, нежно цвете,

обвити в бурените на злокобни страсти,

и бързо маската ѝ пада от лицето,

и пръска се на хиляди безлични части...

 

А иначе отвън измамно светят

постиженията ни във технически аспект,

но вътре в нас безумно тлеят

корените на първичния човек...

 

     *****

 

Омразата е огън, който ни изгаря

и гаси се единствено с любов.

Пред обичта отстъпва даже звяра,

пред силата й - Божи благослов!

 

08.10.2014.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Геновева, за чудесния коментар.
  • Поздравления за това стихотворение! Омразата е опустошителна и деградираща, любовта е живот...
  • Благодаря за чудесния коментар, Довереница.
  • В градината на Бог омразата е плевел,
    а любовта е ароматен цвят.
    Но градинарят напоследък все зает е
    и в бурени е целият ни свят...
  • Много правилно казано, Стойчо!
    Ирина, в случая става въпрос за голямата, вселенска любов, защото тя е навсякъде. Любовта между мъж и жена, или родител и дете, са просто частица от нея.
    Благодаря от сърце и на двамата.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....