26 июл. 2020 г., 07:55

Омразата лекува се с любов

905 3 11

 

Защо да мразим толкова е лесно

и повод даже често не ни трябва?

И чуждото нещастие е нещо,

което случва се... да ни зарадва...

 

На лъжата лесно се попада в плен,

а истината трябва да се бори,

и мракът хвърля сянка всеки ден,

и всеки слуша го... когато му говори...

 

А колко пъти масови истерии

превръщали са се във масови кланета...

Ами безброя битови истории,

които случват се и днеска под небето.

 

Интрига тънка, клюка, дума зла,

и бързо пада було пред очите,

и хората превръщат се в тълпа,

че звярът скрит е вътре в нас самите...

 

Цивилизацията е крехко, нежно цвете,

обвити в бурените на злокобни страсти,

и бързо маската ѝ пада от лицето,

и пръска се на хиляди безлични части...

 

А иначе отвън измамно светят

постиженията ни във технически аспект,

но вътре в нас безумно тлеят

корените на първичния човек...

 

     *****

 

Омразата е огън, който ни изгаря

и гаси се единствено с любов.

Пред обичта отстъпва даже звяра,

пред силата й - Божи благослов!

 

08.10.2014.

 

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Геновева, за чудесния коментар.
  • Поздравления за това стихотворение! Омразата е опустошителна и деградираща, любовта е живот...
  • Благодаря за чудесния коментар, Довереница.
  • В градината на Бог омразата е плевел,
    а любовта е ароматен цвят.
    Но градинарят напоследък все зает е
    и в бурени е целият ни свят...
  • Много правилно казано, Стойчо!
    Ирина, в случая става въпрос за голямата, вселенска любов, защото тя е навсякъде. Любовта между мъж и жена, или родител и дете, са просто частица от нея.
    Благодаря от сърце и на двамата.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...