3 may 2007, 9:33

Оная другата

  Poesía
795 0 4
Нека аз да съм
оная
другата -
различно скришна,
за пред всички чужда,
ненужна вещ,
сред невъзможно нужни
удобства...
И горчивото в кафето,
и трънчето в петата,
и прашинка
в соленото на ирисите влязла,
разбъркала стандартното на мислите
с копнеж по вятър
и
копнеж
по....
вятър.

И ако моите коси са руси,
не съм блондинка,
влюбена съм.
И прощавам.
Дори когато си личи, че лъжеш.
Дълбоко,
във сърцето са
шамарите.
Но затова пък
аз съм тая
с допира,
дето после да ти връща
спомени,
за вкуса на устните
по кожата
и за полети.
И съм грешногрешница
навярно
е от погледа ми
или пръстите,
от сатена на чаршафа
и от бялото...
от не знам какво.
Но ще ме търсиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...