May 3, 2007, 9:33 AM

Оная другата

  Poetry
793 0 4
Нека аз да съм
оная
другата -
различно скришна,
за пред всички чужда,
ненужна вещ,
сред невъзможно нужни
удобства...
И горчивото в кафето,
и трънчето в петата,
и прашинка
в соленото на ирисите влязла,
разбъркала стандартното на мислите
с копнеж по вятър
и
копнеж
по....
вятър.

И ако моите коси са руси,
не съм блондинка,
влюбена съм.
И прощавам.
Дори когато си личи, че лъжеш.
Дълбоко,
във сърцето са
шамарите.
Но затова пък
аз съм тая
с допира,
дето после да ти връща
спомени,
за вкуса на устните
по кожата
и за полети.
И съм грешногрешница
навярно
е от погледа ми
или пръстите,
от сатена на чаршафа
и от бялото...
от не знам какво.
Но ще ме търсиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...