3 мая 2007 г., 09:33

Оная другата

798 0 4
Нека аз да съм
оная
другата -
различно скришна,
за пред всички чужда,
ненужна вещ,
сред невъзможно нужни
удобства...
И горчивото в кафето,
и трънчето в петата,
и прашинка
в соленото на ирисите влязла,
разбъркала стандартното на мислите
с копнеж по вятър
и
копнеж
по....
вятър.

И ако моите коси са руси,
не съм блондинка,
влюбена съм.
И прощавам.
Дори когато си личи, че лъжеш.
Дълбоко,
във сърцето са
шамарите.
Но затова пък
аз съм тая
с допира,
дето после да ти връща
спомени,
за вкуса на устните
по кожата
и за полети.
И съм грешногрешница
навярно
е от погледа ми
или пръстите,
от сатена на чаршафа
и от бялото...
от не знам какво.
Но ще ме търсиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...