3 мая 2007 г., 09:33

Оная другата

797 0 4
Нека аз да съм
оная
другата -
различно скришна,
за пред всички чужда,
ненужна вещ,
сред невъзможно нужни
удобства...
И горчивото в кафето,
и трънчето в петата,
и прашинка
в соленото на ирисите влязла,
разбъркала стандартното на мислите
с копнеж по вятър
и
копнеж
по....
вятър.

И ако моите коси са руси,
не съм блондинка,
влюбена съм.
И прощавам.
Дори когато си личи, че лъжеш.
Дълбоко,
във сърцето са
шамарите.
Но затова пък
аз съм тая
с допира,
дето после да ти връща
спомени,
за вкуса на устните
по кожата
и за полети.
И съм грешногрешница
навярно
е от погледа ми
или пръстите,
от сатена на чаршафа
и от бялото...
от не знам какво.
Но ще ме търсиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...