Онази жена
Как на детството в светлия купол
твоя образ духът ми опази
и премина през огън и жупел -
ти ли беше онази?
Младостта ми как друга обсеби
не разбрах, в свят изпълнен с миражи,
с много рани от обич по тебе -
ти ли беше онази?
После още жени ме владяха
с все по-силна любов на талази,
но една спря под моята стряха -
ти ли беше онази?
И когато нощта на палача
пред небесния съд ме изправи,
моя гроб тази дето оплаче -
тя ще бъде онази!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
