Как на детството в светлия купол
твоя образ духът ми опази
и премина през огън и жупел -
ти ли беше онази?
Младостта ми как друга обсеби
не разбрах, в свят изпълнен с миражи,
с много рани от обич по тебе -
ти ли беше онази?
После още жени ме владяха
с все по-силна любов на талази,
но една спря под моята стряха -
ти ли беше онази?
И когато нощта на палача
пред небесния съд ме изправи,
моя гроб тази дето оплаче -
тя ще бъде онази!
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
