12 nov 2004, 19:11

Онази кървава есен

  Poesía
1.1K 0 2

Есента е някакъв странен...
Сезон кървав, крещящ...
Истеричен и страшен...
Сезонът на мъртвите...
Гълъби в кръв на паважа...
Лежат мъртви,
повече мъртви от всичко...
Останало е само малко от...
Желанията на мъртвите...
Влюбени държат ръцете си.
Мръзнат по мокрите пейки.
Целувката замъглява студа.
Мъглата целува болния.
Загубва се градският луд,
чува се трамвайният рев.
Светофарът говори за ред.
Есента е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Казано е достатъчно...без коментар. От мен 6
  • напомни ми за многото кървави събития в историята през този сезон-дъждовния сезон(знаеш ли го този разказ на стивън кинг)...разбирам усещането ти и от какво е повлияно..но има и една друга визия на есента,която провокира много от поетите...обикновенно в малкото слънчеви дни преди началото на зимата...
    Обичам есента и цялата палитра от емоций,който извиква.
    А стиха ти ме пренася от другата страна..въпреки,че точно сега при мен е съвсем различно..ех,тези тракания на глухите трамвай...каква е ролята на лудите в стиха ти?
    хубаво си предал усещанията си! това е поезията...и изкуството въобще.Макар,че резултата е твърде краткотраен,затова зе мен велико е нещо,което оставя по-дълги следи.


Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...