Nov 12, 2004, 7:11 PM

Онази кървава есен

  Poetry
1.1K 0 2

Есента е някакъв странен...
Сезон кървав, крещящ...
Истеричен и страшен...
Сезонът на мъртвите...
Гълъби в кръв на паважа...
Лежат мъртви,
повече мъртви от всичко...
Останало е само малко от...
Желанията на мъртвите...
Влюбени държат ръцете си.
Мръзнат по мокрите пейки.
Целувката замъглява студа.
Мъглата целува болния.
Загубва се градският луд,
чува се трамвайният рев.
Светофарът говори за ред.
Есента е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Казано е достатъчно...без коментар. От мен 6
  • напомни ми за многото кървави събития в историята през този сезон-дъждовния сезон(знаеш ли го този разказ на стивън кинг)...разбирам усещането ти и от какво е повлияно..но има и една друга визия на есента,която провокира много от поетите...обикновенно в малкото слънчеви дни преди началото на зимата...
    Обичам есента и цялата палитра от емоций,който извиква.
    А стиха ти ме пренася от другата страна..въпреки,че точно сега при мен е съвсем различно..ех,тези тракания на глухите трамвай...каква е ролята на лудите в стиха ти?
    хубаво си предал усещанията си! това е поезията...и изкуството въобще.Макар,че резултата е твърде краткотраен,затова зе мен велико е нещо,което оставя по-дълги следи.


Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...