8 may 2024, 10:51

Онази късна вечер

667 1 0

Помниш ли онази късна вечер,

когато прибирахме се у дома,

а Бог в сърцата ни разкриваше,

по пътя бъдещата ни съдба?

 

Не знам за теб, но аз още помня,

как изпълваше се с вяра моето сърце,

че каквото и наистина да предстоеше,

Бог през всичко щеше да ни приведе.

 

Помниш ли, когато споделих ти,

че Той за нас, план велик е отредил?

И че заедно ще служим в дома Му,

като едно, както вярвам бе определил.

 

Помниш ли онази късна вечер?

Защото днес, стоейки в самота,

аз я помня, но не виждам вече,

в този спомен нашата съдба.

 

Оттогава минаха години,

жестоки бури, много изпитни.

И споменът за тази късна вечер,

светът успя във теб да заличи.

 

От него не остана нищо,

нито от огъня, някога горящ във теб.

Сега светът за теб е всичко

и всеки сам върви напред.

 

По пътя нов, който предстои ни,

този спомен за онази късна вечер,

завинаги белязал живота на човек,

за нас ще бъде вече просто като ехо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Банов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...