Помниш ли онази късна вечер,
когато прибирахме се у дома,
а Бог в сърцата ни разкриваше,
по пътя бъдещата ни съдба?
Не знам за теб, но аз още помня,
как изпълваше се с вяра моето сърце,
че каквото и наистина да предстоеше,
Бог през всичко щеше да ни приведе.
Помниш ли, когато споделих ти,
че Той за нас, план велик е отредил?
И че заедно ще служим в дома Му,
като едно, както вярвам бе определил.
Помниш ли онази късна вечер?
Защото днес, стоейки в самота,
аз я помня, но не виждам вече,
в този спомен нашата съдба.
Оттогава минаха години,
жестоки бури, много изпитни.
И споменът за тази късна вечер,
светът успя във теб да заличи.
От него не остана нищо,
нито от огъня, някога горящ във теб.
Сега светът за теб е всичко
и всеки сам върви напред.
По пътя нов, който предстои ни,
този спомен за онази късна вечер,
завинаги белязал живота на човек,
за нас ще бъде вече просто като ехо.
© Христо Банов Всички права запазени