8.05.2024 г., 10:51

Онази късна вечер

670 1 0

Помниш ли онази късна вечер,

когато прибирахме се у дома,

а Бог в сърцата ни разкриваше,

по пътя бъдещата ни съдба?

 

Не знам за теб, но аз още помня,

как изпълваше се с вяра моето сърце,

че каквото и наистина да предстоеше,

Бог през всичко щеше да ни приведе.

 

Помниш ли, когато споделих ти,

че Той за нас, план велик е отредил?

И че заедно ще служим в дома Му,

като едно, както вярвам бе определил.

 

Помниш ли онази късна вечер?

Защото днес, стоейки в самота,

аз я помня, но не виждам вече,

в този спомен нашата съдба.

 

Оттогава минаха години,

жестоки бури, много изпитни.

И споменът за тази късна вечер,

светът успя във теб да заличи.

 

От него не остана нищо,

нито от огъня, някога горящ във теб.

Сега светът за теб е всичко

и всеки сам върви напред.

 

По пътя нов, който предстои ни,

този спомен за онази късна вечер,

завинаги белязал живота на човек,

за нас ще бъде вече просто като ехо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Банов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...