8.05.2024 г., 10:51

Онази късна вечер

657 1 0

Помниш ли онази късна вечер,

когато прибирахме се у дома,

а Бог в сърцата ни разкриваше,

по пътя бъдещата ни съдба?

 

Не знам за теб, но аз още помня,

как изпълваше се с вяра моето сърце,

че каквото и наистина да предстоеше,

Бог през всичко щеше да ни приведе.

 

Помниш ли, когато споделих ти,

че Той за нас, план велик е отредил?

И че заедно ще служим в дома Му,

като едно, както вярвам бе определил.

 

Помниш ли онази късна вечер?

Защото днес, стоейки в самота,

аз я помня, но не виждам вече,

в този спомен нашата съдба.

 

Оттогава минаха години,

жестоки бури, много изпитни.

И споменът за тази късна вечер,

светът успя във теб да заличи.

 

От него не остана нищо,

нито от огъня, някога горящ във теб.

Сега светът за теб е всичко

и всеки сам върви напред.

 

По пътя нов, който предстои ни,

този спомен за онази късна вечер,

завинаги белязал живота на човек,

за нас ще бъде вече просто като ехо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Банов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...