3 dic 2009, 10:16

Онази нощ

  Poesía
786 0 1

Помниш ли онази нощ, кажи,

себе си ти дадох, а ти на мен - само лъжи.

Помниш ли онази страст, която ме изпепели,

а ти какво: просто нямаше кой да те задоволи.


Помниш ли, една лъжа не казах

и осъзнавам, сама се порязах

на острието - безличието ти,

кръвта  течеше, видя ли ти.


Видя ли сълзите след това,

болката от онази празнота.

И съжалява ли, че не съжаляваш,

защото знаеш, че пепел разпиляваш.


А сърцето дори не осъзнава,

че някой му се подиграва.

И пак неговото то си знае,

този някой не спира да желае...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Върбинка Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...