3.12.2009 г., 10:16

Онази нощ

784 0 1

Помниш ли онази нощ, кажи,

себе си ти дадох, а ти на мен - само лъжи.

Помниш ли онази страст, която ме изпепели,

а ти какво: просто нямаше кой да те задоволи.


Помниш ли, една лъжа не казах

и осъзнавам, сама се порязах

на острието - безличието ти,

кръвта  течеше, видя ли ти.


Видя ли сълзите след това,

болката от онази празнота.

И съжалява ли, че не съжаляваш,

защото знаеш, че пепел разпиляваш.


А сърцето дори не осъзнава,

че някой му се подиграва.

И пак неговото то си знае,

този някой не спира да желае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбинка Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...