Aphrodite (Роси)
54 68
24 jul 2016, 10:00

Онези със перото 

  Poesía » Otra
575 1 12

Онези със перото плачат дълго
И дълго давят мъката в сълзи.
Талантът Божий си го плащат скъпо
и никой няма да ги утеши,
Защото болката в душата им е рана,
А раната не спира да кърви...

Онези със перото са нещастни,
Не вярвай на усмивката им блага.
Емоциите в душите им са страстни
И всеки сам самичък страда
Разяждащ се от свойта самота,
Най-страшната прокоба на света.

Онези със перото се усмихват,
Макар и тъжно. Подаряват радост.
Веднъж говорят, след това притихват,
А стиховете им са безизмерна сладост,
Макар и често да нагарчат като вино,
Те носят в себе си узряла младост.

Онези със перото са различни,
Веднъж познати, сетне се променят.
Те само със перото си са лични
И с никого душата не споделят,
Макар понякога болезнено да им се иска,
да се разкрие, никой не поема риска...

© Роси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??