Aphrodite (Роси)
52 71
24.07.2016 г., 10:00 ч.

Онези със перото 

  Поезия » Друга
688 1 11

Онези със перото плачат дълго
И дълго давят мъката в сълзи.
Талантът Божий си го плащат скъпо
и никой няма да ги утеши,
Защото болката в душата им е рана,
А раната не спира да кърви...

Онези със перото са нещастни,
Не вярвай на усмивката им блага.
Емоциите в душите им са страстни
И всеки сам самичък страда
Разяждащ се от свойта самота,
Най-страшната прокоба на света.

Онези със перото се усмихват,
Макар и тъжно. Подаряват радост.
Веднъж говорят, след това притихват,
А стиховете им са безизмерна сладост,
Макар и често да нагарчат като вино,
Те носят в себе си узряла младост.

Онези със перото са различни,
Веднъж познати, сетне се променят.
Те само със перото си са лични
И с никого душата не споделят,
Макар понякога болезнено да им се иска,
да се разкрие, никой не поема риска...

© Роси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??