Онези със перото
Онези със перото плачат дълго
И дълго давят мъката в сълзи.
Талантът Божий си го плащат скъпо
и никой няма да ги утеши,
Защото болката в душата им е рана,
А раната не спира да кърви...
Онези със перото са нещастни,
Не вярвай на усмивката им блага.
Емоциите в душите им са страстни
И всеки сам самичък страда
Разяждащ се от свойта самота,
Най-страшната прокоба на света.
Онези със перото се усмихват,
Макар и тъжно. Подаряват радост.
Веднъж говорят, след това притихват,
А стиховете им са безизмерна сладост,
Макар и често да нагарчат като вино,
Те носят в себе си узряла младост.
Онези със перото са различни,
Веднъж познати, сетне се променят.
Те само със перото си са лични
И с никого душата не споделят,
Макар понякога болезнено да им се иска,
да се разкрие, никой не поема риска...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Все права защищены
