diesto (Данаил Антонов)
1039 617
24 sept 2019, 7:58

Онези тишини... 

  Poesía » De amor
826 5 6

Понякога така ми се мълчи... 

Тогава, всъщност най ми се говори. 

И мисля за онези тишини, 

в които двете ни тела ще бъдат голи... 

И всичките звезди ще се покрият, 

от срам, че ще ни видят как се любим. 

Луна, свенливо гръб ще ни повие, 

защото страстно, неприлично сме възбудени. 

Наистина, така ми се говори... 

Със устни да ти шепна за копнежа си. 

За туй, че съм щастлив и, че си моя, 

и сбъдване съдбата ни отрежда... 

И ето ме - сега се замълчавам, 

потънал съм във жадните ти устни. 

Аз, в тези тишини се научавам, 

как твоята любов е толкоз вкусна!... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Ни(е)
krvelkov (Красимир) krvelkov
Poesía
Звездите ще ни аплодират,
а Луната ще ни поощрява.
Енергиите ни се сливат,
естественото ни се получава...
  550  1 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??