diesto (Данаил Антонов)
979 525
Sep 24, 2019, 7:58 AM

Онези тишини... 

  Poetry » Love
709 5 6

Понякога така ми се мълчи... 

Тогава, всъщност най ми се говори. 

И мисля за онези тишини, 

в които двете ни тела ще бъдат голи... 

И всичките звезди ще се покрият, 

от срам, че ще ни видят как се любим. 

Луна, свенливо гръб ще ни повие, 

защото страстно, неприлично сме възбудени. 

Наистина, така ми се говори... 

Със устни да ти шепна за копнежа си. 

За туй, че съм щастлив и, че си моя, 

и сбъдване съдбата ни отрежда... 

И ето ме - сега се замълчавам, 

потънал съм във жадните ти устни. 

Аз, в тези тишини се научавам, 

как твоята любов е толкоз вкусна!... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Ни(е)
krvelkov (Красимир) krvelkov
Poetry
Звездите ще ни аплодират,
а Луната ще ни поощрява.
Енергиите ни се сливат,
естественото ни се получава...
  444  1 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??