29 abr 2012, 0:57

Ониксови очи 

  Poesía » Otra
634 0 0
Била съм безумно, безкрайно различна,
дори на моменти била съм обичана,
била съм и нужна, извисено успяла,
но никога сякаш не бях била цяла.
И бродех, претърсвах неуморно всемира,
сърцето си давах, за да намирам
онези ръце, очи, усмивка, глас,
за които да кажа, че живея и аз.
Днес знам, носила съм го винаги в мене,
за мене орисано, чакащо своето време,
което дава на слънцето най-ярките лъчи,
когато дяволито усмихне ониксови очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??