10 sept 2007, 22:45

only you

  Poesía
1.3K 0 3
 

Това реши съдбата -

в напразни надежди да са дните,

само една любов да иска душата,

една обич да търсят очите

и за един спомен вечно да текат сълзите.


Крещи в тишината сърцето,

в кървави спомени облечено.

Замръзват сълзите на лицето,

на тъга обречено.

Падат звездите от небето,

убито, от любовта на две съсечено.


Заспиват надеждите ми окървавени,

слагайки край на мечтите,

вече мъртви, сами, сломени,

затварят се на живота вратите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тоова е любимия ми стих, от твоите Страхотен е, много дълбок и с много чувство (но все пак ща агитирам да пишеш малко по позитивно ) Целувки и успех!
  • Сега разбирам че някой е използвал това стихотворение и е направил клип с него, след което го е пуснал в известен сайт...просто се почувстах ужасно, абсолютно ограбена, макар че трябваше да го очаквам.Не знам дали мога да направя нещо, но ще опитам.
  • Тъгата ти е вдъхновяваща! Продължавай...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...