Sep 10, 2007, 10:45 PM

only you

  Poetry
1.3K 0 3
 

Това реши съдбата -

в напразни надежди да са дните,

само една любов да иска душата,

една обич да търсят очите

и за един спомен вечно да текат сълзите.


Крещи в тишината сърцето,

в кървави спомени облечено.

Замръзват сълзите на лицето,

на тъга обречено.

Падат звездите от небето,

убито, от любовта на две съсечено.


Заспиват надеждите ми окървавени,

слагайки край на мечтите,

вече мъртви, сами, сломени,

затварят се на живота вратите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тоова е любимия ми стих, от твоите Страхотен е, много дълбок и с много чувство (но все пак ща агитирам да пишеш малко по позитивно ) Целувки и успех!
  • Сега разбирам че някой е използвал това стихотворение и е направил клип с него, след което го е пуснал в известен сайт...просто се почувстах ужасно, абсолютно ограбена, макар че трябваше да го очаквам.Не знам дали мога да направя нещо, но ще опитам.
  • Тъгата ти е вдъхновяваща! Продължавай...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...