Sep 10, 2007, 10:45 PM

only you

  Poetry
1.3K 0 3
 

Това реши съдбата -

в напразни надежди да са дните,

само една любов да иска душата,

една обич да търсят очите

и за един спомен вечно да текат сълзите.


Крещи в тишината сърцето,

в кървави спомени облечено.

Замръзват сълзите на лицето,

на тъга обречено.

Падат звездите от небето,

убито, от любовта на две съсечено.


Заспиват надеждите ми окървавени,

слагайки край на мечтите,

вече мъртви, сами, сломени,

затварят се на живота вратите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тоова е любимия ми стих, от твоите Страхотен е, много дълбок и с много чувство (но все пак ща агитирам да пишеш малко по позитивно ) Целувки и успех!
  • Сега разбирам че някой е използвал това стихотворение и е направил клип с него, след което го е пуснал в известен сайт...просто се почувстах ужасно, абсолютно ограбена, макар че трябваше да го очаквам.Не знам дали мога да направя нещо, но ще опитам.
  • Тъгата ти е вдъхновяваща! Продължавай...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...