10.09.2007 г., 22:45

only you

1.3K 0 3
 

Това реши съдбата -

в напразни надежди да са дните,

само една любов да иска душата,

една обич да търсят очите

и за един спомен вечно да текат сълзите.


Крещи в тишината сърцето,

в кървави спомени облечено.

Замръзват сълзите на лицето,

на тъга обречено.

Падат звездите от небето,

убито, от любовта на две съсечено.


Заспиват надеждите ми окървавени,

слагайки край на мечтите,

вече мъртви, сами, сломени,

затварят се на живота вратите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тоова е любимия ми стих, от твоите Страхотен е, много дълбок и с много чувство (но все пак ща агитирам да пишеш малко по позитивно ) Целувки и успех!
  • Сега разбирам че някой е използвал това стихотворение и е направил клип с него, след което го е пуснал в известен сайт...просто се почувстах ужасно, абсолютно ограбена, макар че трябваше да го очаквам.Не знам дали мога да направя нещо, но ще опитам.
  • Тъгата ти е вдъхновяваща! Продължавай...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...