10 сент. 2007 г., 22:45

only you

1.3K 0 3
 

Това реши съдбата -

в напразни надежди да са дните,

само една любов да иска душата,

една обич да търсят очите

и за един спомен вечно да текат сълзите.


Крещи в тишината сърцето,

в кървави спомени облечено.

Замръзват сълзите на лицето,

на тъга обречено.

Падат звездите от небето,

убито, от любовта на две съсечено.


Заспиват надеждите ми окървавени,

слагайки край на мечтите,

вече мъртви, сами, сломени,

затварят се на живота вратите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тоова е любимия ми стих, от твоите Страхотен е, много дълбок и с много чувство (но все пак ща агитирам да пишеш малко по позитивно ) Целувки и успех!
  • Сега разбирам че някой е използвал това стихотворение и е направил клип с него, след което го е пуснал в известен сайт...просто се почувстах ужасно, абсолютно ограбена, макар че трябваше да го очаквам.Не знам дали мога да направя нещо, но ще опитам.
  • Тъгата ти е вдъхновяваща! Продължавай...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...