Това реши съдбата -
в напразни надежди да са дните,
само една любов да иска душата,
една обич да търсят очите
и за един спомен вечно да текат сълзите.
Крещи в тишината сърцето,
в кървави спомени облечено.
Замръзват сълзите на лицето,
на тъга обречено.
Падат звездите от небето,
убито, от любовта на две съсечено.
Заспиват надеждите ми окървавени,
слагайки край на мечтите,
вече мъртви, сами, сломени,
затварят се на живота вратите.
© Димитрина Иванова Все права защищены