14 oct 2012, 20:41

Опасно близо

  Poesía » Otra
885 0 2

Забързана ме спря червеното на светофара,
готова бях той знак да ми даде,
че мога по пътя си да продължа отново.
Незнайно как се озовах 
на място толкова познато,
застанала зад тебе бях... и чаках...
не се обърна ти - зелено светна - продължи.
Останах там замечтана,
гласа ти не чувах, но копнеех за теб -
достатъчно беше да ми кажеш "Здравей!"!
Сърцето блъскаше в гърдите,
страхът замъгляваше очите,
мислите ми с теб вървяха,
устните нечути молби шептяха...
Тъжна беше тази среща,
за мене толкова зловеща,
а ти дори не подозираш,
че там зад тебе бях - на крачка от теб стоях...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мия Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....