14 oct 2012, 20:41

Опасно близо

  Poesía » Otra
879 0 2

Забързана ме спря червеното на светофара,
готова бях той знак да ми даде,
че мога по пътя си да продължа отново.
Незнайно как се озовах 
на място толкова познато,
застанала зад тебе бях... и чаках...
не се обърна ти - зелено светна - продължи.
Останах там замечтана,
гласа ти не чувах, но копнеех за теб -
достатъчно беше да ми кажеш "Здравей!"!
Сърцето блъскаше в гърдите,
страхът замъгляваше очите,
мислите ми с теб вървяха,
устните нечути молби шептяха...
Тъжна беше тази среща,
за мене толкова зловеща,
а ти дори не подозираш,
че там зад тебе бях - на крачка от теб стоях...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мия Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...