14 окт. 2012 г., 20:41

Опасно близо

880 0 2

Забързана ме спря червеното на светофара,
готова бях той знак да ми даде,
че мога по пътя си да продължа отново.
Незнайно как се озовах 
на място толкова познато,
застанала зад тебе бях... и чаках...
не се обърна ти - зелено светна - продължи.
Останах там замечтана,
гласа ти не чувах, но копнеех за теб -
достатъчно беше да ми кажеш "Здравей!"!
Сърцето блъскаше в гърдите,
страхът замъгляваше очите,
мислите ми с теб вървяха,
устните нечути молби шептяха...
Тъжна беше тази среща,
за мене толкова зловеща,
а ти дори не подозираш,
че там зад тебе бях - на крачка от теб стоях...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...