shape (Мия Николова) shape (Мия Николова)
11
Oct 14, 2012, 8:41 PM

Опасно близо

  Poetry » Other
876 0 2

Забързана ме спря червеното на светофара,
готова бях той знак да ми даде,
че мога по пътя си да продължа отново.
Незнайно как се озовах 
на място толкова познато,
застанала зад тебе бях... и чаках...
не се обърна ти - зелено светна - продължи.
Останах там замечтана,
гласа ти не чувах, но копнеех за теб -
достатъчно беше да ми кажеш "Здравей!"!
Сърцето блъскаше в гърдите,
страхът замъгляваше очите,
мислите ми с теб вървяха,
устните нечути молби шептяха...
Тъжна беше тази среща,
за мене толкова зловеща,
а ти дори не подозираш,
че там зад тебе бях - на крачка от теб стоях...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0