5 abr 2007, 9:18

Опипвам границата

  Poesía
775 0 3
 

Опипвам границата

С виолетови ръце

Тя ще ме посрещне

Чака зад решетките

Там няма студ

И няма напрежение

Опипвам границата

Вчера

Става днес

И слънцето издига новото си вдъхновение


„Ослушвай се"

Ми каза, нарекла се щастливка

И аз мълчах

Ехото псуваше

Процепите в мрежата

Като нарисувани

Раздробиха тишината


Кубчета

Кубчета от забравени викове

Се струпаха след това

И с лозунгите си

Прободоха някого


Кой?

Виновния

Или нещастника от другата страна на ограда?

Кажи, щастливке

Кой повече страда?

Аз не знам

И нямам време да чета

Ненужна информация

Но...


Чакам

Защото тя каза

Че ще ме посрещне

И се будя с чаршафи

Измачкани

Изпотени

Слънцето отдавна се е сресало

И огрява

Някоя друга страна на оградата

Мрежата

Решетките

Границата

Някой друга

Защото тук е тъмнина

И защото виолетовите ми ръце

Са ми като нови очила


Аз търся

Аз чакам

Ослушвам се както ми каза

Но изцапаните ми

Години

Минават

И идват нови

По-стари


Тук някой ме е забравил


04.04.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятен си!
  • прекрасно-но дано да е само поезия-млад и красив си и не трябва да има граници-харесвам как пишеш
  • Тъга,отчаяние,безсилие,отчужденост...не ти е лесно,Декстър...поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...