dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
5.04.2007 г., 9:18 ч.

Опипвам границата 

  Поезия
617 0 3
 

Опипвам границата

С виолетови ръце

Тя ще ме посрещне

Чака зад решетките

Там няма студ

И няма напрежение

Опипвам границата

Вчера

Става днес

И слънцето издига новото си вдъхновение


„Ослушвай се"

Ми каза, нарекла се щастливка

И аз мълчах

Ехото псуваше

Процепите в мрежата

Като нарисувани

Раздробиха тишината


Кубчета

Кубчета от забравени викове

Се струпаха след това

И с лозунгите си

Прободоха някого


Кой?

Виновния

Или нещастника от другата страна на ограда?

Кажи, щастливке

Кой повече страда?

Аз не знам

И нямам време да чета

Ненужна информация

Но...


Чакам

Защото тя каза

Че ще ме посрещне

И се будя с чаршафи

Измачкани

Изпотени

Слънцето отдавна се е сресало

И огрява

Някоя друга страна на оградата

Мрежата

Решетките

Границата

Някой друга

Защото тук е тъмнина

И защото виолетовите ми ръце

Са ми като нови очила


Аз търся

Аз чакам

Ослушвам се както ми каза

Но изцапаните ми

Години

Минават

И идват нови

По-стари


Тук някой ме е забравил


04.04.2007

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен си!
  • прекрасно-но дано да е само поезия-млад и красив си и не трябва да има граници-харесвам как пишеш
  • Тъга,отчаяние,безсилие,отчужденост...не ти е лесно,Декстър...поздрав!
Предложения
: ??:??