Опипвам границата
Опипвам границата
С виолетови ръце
Тя ще ме посрещне
Чака зад решетките
Там няма студ
И няма напрежение
Опипвам границата
Вчера
Става днес
И слънцето издига новото си вдъхновение
„Ослушвай се"
Ми каза, нарекла се щастливка
И аз мълчах
Ехото псуваше
Процепите в мрежата
Като нарисувани
Раздробиха тишината
Кубчета
Кубчета от забравени викове
Се струпаха след това
И с лозунгите си
Прободоха някого
Кой?
Виновния
Или нещастника от другата страна на ограда?
Кажи, щастливке
Кой повече страда?
Аз не знам
И нямам време да чета
Ненужна информация
Но...
Чакам
Защото тя каза
Че ще ме посрещне
И се будя с чаршафи
Измачкани
Изпотени
Слънцето отдавна се е сресало
И огрява
Някоя друга страна на оградата
Мрежата
Решетките
Границата
Някой друга
Защото тук е тъмнина
И защото виолетовите ми ръце
Са ми като нови очила
Аз търся
Аз чакам
Ослушвам се както ми каза
Но изцапаните ми
Години
Минават
И идват нови
По-стари
Тук някой ме е забравил
04.04.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
