Опипвам границата

dexter_walrus (Десислав Илиев)
563 157

Apr 5, 2007, 9:18 AM

Poetry

580 0 3

Опипвам границата

С виолетови ръце

Тя ще ме посрещне

Чака зад решетките

Там няма студ

И няма напрежение

Опипвам границата

Вчера

Става днес

И слънцето издига новото си вдъхновение

„Ослушвай се"

Ми каза, нарекла се щастливка

И аз мълчах

Ехото псуваше

Процепите в мрежата

Като нарисувани

Раздробиха тишината

Кубчета

Кубчета от забравени викове

Се струпаха след това

И с лозунгите си

Прободоха някого

Кой?

Виновния

Или нещастника от другата страна на ограда?

Кажи, щастливке

Кой повече страда?

Аз не знам

И нямам време да чета

Ненужна информация

Но...

Чакам

Защото тя каза

Че ще ме посрещне

И се будя с чаршафи

Измачкани

Изпотени

Слънцето отдавна се е сресало

И огрява

Някоя друга страна на оградата

Мрежата

Решетките

Границата

Някой друга

Защото тук е тъмнина

И защото виолетовите ми ръце

Са ми като нови очила

Аз търся

Аз чакам

Ослушвам се както ми каза

Но изцапаните ми

Години

Минават

И идват нови

По-стари

Тук някой ме е забравил

04.04.2007

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vesi-lina (Веска Алексиева)

2007-04-05T16:23:44+03:00

Невероятен си!
buba_muba (Буба)

2007-04-05T16:19:07+03:00

прекрасно-но дано да е само поезия-млад и красив си и не трябва да има граници-харесвам как пишеш
geowid (Георги Видинов)

2007-04-05T15:05:49+03:00

Тъга,отчаяние,безсилие,отчужденост...не ти е лесно,Декстър...поздрав!