24 abr 2006, 14:50

Опит

  Poesía
1.2K 0 4
С тебе вече опитах -
нещо не беше във ред.
Сигурно нейде залитнах –
не получих ни мляко, ни мед.

Нека почакаме...
Имаме време – цял свят
дори да протакаме,
листът е бял – няма цвят.

Няма червено,
нито черно,
нито бяло.

С мен ти вече пробва -
вкуси ме, вдиша ме, спря.
Дали се оказах отровна,
или ти да ме прочетеш не успя?

Не ме дърпа назад
спомен, нещо друго -
възможен е както обрат,
така и заблуда.

Няма зелено,
нито жълто,
нито сиво.

Ние се вече отминахме -
безсловно и мудно.
Липсват ръжени за ритане –
би било просто залудо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и на двама ви отговорих, ще чакам продължение
    Поздрави!
  • Ани, писах ти на пощата, ще чакам отговор. Също и от Силвето. Желая ви успехи!!!
  • Благодаря, Христо. Радостно е, че ме четеш. Поздрав!
  • Спокойствие се чувства от стиха!6!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...