24 апр. 2006 г., 14:50

Опит

1.2K 0 4
С тебе вече опитах -
нещо не беше във ред.
Сигурно нейде залитнах –
не получих ни мляко, ни мед.

Нека почакаме...
Имаме време – цял свят
дори да протакаме,
листът е бял – няма цвят.

Няма червено,
нито черно,
нито бяло.

С мен ти вече пробва -
вкуси ме, вдиша ме, спря.
Дали се оказах отровна,
или ти да ме прочетеш не успя?

Не ме дърпа назад
спомен, нещо друго -
възможен е както обрат,
така и заблуда.

Няма зелено,
нито жълто,
нито сиво.

Ние се вече отминахме -
безсловно и мудно.
Липсват ръжени за ритане –
би било просто залудо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на двама ви отговорих, ще чакам продължение
    Поздрави!
  • Ани, писах ти на пощата, ще чакам отговор. Също и от Силвето. Желая ви успехи!!!
  • Благодаря, Христо. Радостно е, че ме четеш. Поздрав!
  • Спокойствие се чувства от стиха!6!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...