Apr 24, 2006, 2:50 PM

Опит

  Poetry
1.2K 0 4
С тебе вече опитах -
нещо не беше във ред.
Сигурно нейде залитнах –
не получих ни мляко, ни мед.

Нека почакаме...
Имаме време – цял свят
дори да протакаме,
листът е бял – няма цвят.

Няма червено,
нито черно,
нито бяло.

С мен ти вече пробва -
вкуси ме, вдиша ме, спря.
Дали се оказах отровна,
или ти да ме прочетеш не успя?

Не ме дърпа назад
спомен, нещо друго -
възможен е както обрат,
така и заблуда.

Няма зелено,
нито жълто,
нито сиво.

Ние се вече отминахме -
безсловно и мудно.
Липсват ръжени за ритане –
би било просто залудо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на двама ви отговорих, ще чакам продължение
    Поздрави!
  • Ани, писах ти на пощата, ще чакам отговор. Също и от Силвето. Желая ви успехи!!!
  • Благодаря, Христо. Радостно е, че ме четеш. Поздрав!
  • Спокойствие се чувства от стиха!6!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...