Apr 24, 2006, 2:50 PM

Опит

  Poetry
1.1K 0 4
С тебе вече опитах -
нещо не беше във ред.
Сигурно нейде залитнах –
не получих ни мляко, ни мед.

Нека почакаме...
Имаме време – цял свят
дори да протакаме,
листът е бял – няма цвят.

Няма червено,
нито черно,
нито бяло.

С мен ти вече пробва -
вкуси ме, вдиша ме, спря.
Дали се оказах отровна,
или ти да ме прочетеш не успя?

Не ме дърпа назад
спомен, нещо друго -
възможен е както обрат,
така и заблуда.

Няма зелено,
нито жълто,
нито сиво.

Ние се вече отминахме -
безсловно и мудно.
Липсват ръжени за ритане –
би било просто залудо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на двама ви отговорих, ще чакам продължение
    Поздрави!
  • Ани, писах ти на пощата, ще чакам отговор. Също и от Силвето. Желая ви успехи!!!
  • Благодаря, Христо. Радостно е, че ме четеш. Поздрав!
  • Спокойствие се чувства от стиха!6!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...