24.04.2006 г., 14:50

Опит

1.1K 0 4
С тебе вече опитах -
нещо не беше във ред.
Сигурно нейде залитнах –
не получих ни мляко, ни мед.

Нека почакаме...
Имаме време – цял свят
дори да протакаме,
листът е бял – няма цвят.

Няма червено,
нито черно,
нито бяло.

С мен ти вече пробва -
вкуси ме, вдиша ме, спря.
Дали се оказах отровна,
или ти да ме прочетеш не успя?

Не ме дърпа назад
спомен, нещо друго -
възможен е както обрат,
така и заблуда.

Няма зелено,
нито жълто,
нито сиво.

Ние се вече отминахме -
безсловно и мудно.
Липсват ръжени за ритане –
би било просто залудо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на двама ви отговорих, ще чакам продължение
    Поздрави!
  • Ани, писах ти на пощата, ще чакам отговор. Също и от Силвето. Желая ви успехи!!!
  • Благодаря, Христо. Радостно е, че ме четеш. Поздрав!
  • Спокойствие се чувства от стиха!6!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...